напред назад Обратно към: [Бина Калс][СЛОВОТО]



Самоиронично небе


Да не би още да те засяга телесното в тебе?
                  Марк Аврелий

 

Небето виси над мен,

устойчиво скеле за бягство.

Кога свеждат глави слънчогледите,

когато слънцето спира да се върти над тях ли?

И аз съм един малък слънчоглед,

а светът е една огромна болница,

в която не свеждам глава.

 

 

Яж, Бина! — Не яж, Бина!

Дишай — издишай!

Спри сега. Глътни това.

Я да чуем пулса на страха ти, Бина!

Аааа, страх те е, страх те е! — Хванахме те!

Не губи кураж, бъди философ,

бъди силна и смела!

Браво момиче, браво! Само така!

Гордеем се с теб — за начина,

по който се страхуваш.

Как страдаш с мъдрост и търпение. Браво!

 

Да, да... не се тревожи! Ще имаш

дубъл, трибъл,

анкор ън фоа, сил ву пле!

 

 

Те, другите не знаят как да боледуват!

А ти знаеш, ти си една активна

и ограмотена философка.

Ама как те хвърлихме от високото, а?

 

 

Бърррррррррр!

Не мога да изключа нощната лампа

на тези наблюдения.

Как да дръпна шалтера на гласовете им,

и угася светлините, които драскат

нежните цикатрикси и ме оголват —

пулсираща жица!

 

Искаш ли нещо, Бина?

 

- Да, искам!

Един разговор ...

Една цигара...

Едно съвършено Едно!

 

Е-е-ех! Бина, Бина не губи кураж, мечтателко!

Може би,

някой път...

Ако е рекъл Господ, Бина,

ако Е рекъл...

 


напред горе назад Обратно към: [Бина Калс][СЛОВОТО]

 

© Бина Калс (Бина Калчева Стоянова). Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух