напред назад Обратно към: [Бина Калс][СЛОВОТО]



Изкачвам този живот...


Изкачвам този живот

с мълчание, униние или нокти

забити в ефимерната тъкан на радостта.

Вървя след чистото лице на дъжда

и мокрите утрини мият

очите ми със светлина.

Това, което като плод на раковина имам,

искам да задържа по-дълго

в колебанието на ръцете си.

Вървя ли с лице към стъпките,

спомени с ударна мощ ме огъват като свещ.

 

Дали ще взема златния фенер на лятото,

еуфорията от твоята приливна вълна,

ключалката на вятъра, през която ме завихряш?

Къде отивам,

какво няма да мога да скрия?

Ще ми остане ли време

да се раздавам без отчаяние,

да те обичам, да те разбирам —

преди и тогава:

когато ще чувам как чинарите пият вода,

когато ще пътувам с корените им

сред онези влажни и топли камъни...

 


напред горе назад Обратно към: [Бина Калс][СЛОВОТО]

 

© Бина Калс (Бина Калчева Стоянова). Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух