![]() ![]() Една любов на ГлавкКак се наричат състоянията, които те разтварят като шум, като драскане преодоляват бариерите на отражения, и идват, и отминават в подводните течения на нощта. А светлината се губи сред скалите; какво бихме могли да кажем за себе си тогава, да забравим виденията, които ни отдалечават сред дюните и меката пътека по пясъка, сред блестящия корал на пълнолунието, посипано с лъскави перли.
Как ни е обградило морето, и после от утробата си как да ни изхвърли на брегове, в които водата реже с люспите на призрачни сенки, а някой върви и плаче.
Никакво зло не е по-голямо от усърдието да наказваш от обич или омраза, все едно това е смола, която слепва очите и кой ще иска да узнае името ти.
Покланя се зората срещу студеното море и виждам как статуите на дъното раздвижат потъналите кораби с плача на сирените – за сърце, което не се достига, за любов, която е безплодна като остра сълза на една природа, която не дарява, но нейните гласове принадлежат на виденията наоколо и на моя глас.
![]() ![]() ![]()
© Бина Калс (Бина Калчева Стоянова). Всички права запазени! |