Обратно към: [Българите в Кавказ и Армения][Петър Голийски][СЛОВОТО]

Отнесено към съответната епоха, най-ранното споменаване на българи в Кавказ под това им име е оставил бащата на арменската историография Мовсес Хоренаци в своята “История на Армения”, написана в 482 г.:

“...Разпускайки западните множества, самият той [цар Валаршак] слязъл в богатите на трева места, близо до границата на Шарай, наричан от древните Безлесен и Горен Басеан и [който] по-късно вследствие на преселението на Влъндур на булкара Вунд, който се установил по тези места, бил наречен по неговото име Вананд. И имената на селата, които били дадени според имената на братята и потомците му, са останали и до днес...

В неговите [на Аршак] дни имало голямо безредие във веригата на великата Кавказка планина, в Страната на булгхарите и много от тях, като се отделили, дошли в страната наша и заживели за дълги времена под Кол, на плодородно и изобилно на хляб място...”

...Очевидно е, че в образите на Валаршак и Аршак Мовсес Хоренаци е обединил не само Тигран II и Артавазд II, но и други по-късни владетели, царували в период, в който появата на Вундовите българи би позволила да не бъдат асимилирани дори и в края на V век. На кои от данните на Мовсес Хоренаци можем да се опрем като първоначална отправна точка при издирването на другите двама владетели, залегнали в образите на Валаршак и Аршак? Естествено това са периодите им на управление – 22 и 13 години. Тази последователност през I век пр.Хр. е неприложима към Тигран II и Артавазд II. Съществуват обаче двама други арменски владетели, управлявали през II век сл.Хр. Това са Сохемос и Валарш II. Първият царува два пъти – между 140 и 161 г. и между 164 и 169 г. Между тези два периода властва Бакур (161–164). Валарш ІІ управлява в интервала 185–198 г. – точно 13 години, колкото царува според Хоренаци Аршак. Първото управление на Сохемос е 21 години, но ако се е възкачил в началото на 140 г. и е отстъпил трона в края на 161 г., имаме почти 22 години. В някои по-стари хронологии обаче първото му управление е отнесено не към 140–161 г., а към 140–162 г., което е равно точно на 22 години. Този Сохемос е носел и второ име – Тигран. В арменската историческа традиция Сохемос и известен единствено под това име. Свръх това управлявалият след Сохемос Тигран Санатрук ІІ (169–185) и временно царувалият Бакур (161–164) изобщо не са познати на арменската историческа традиция. При Мовсес Хоренаци, Йованес Драсханакертци и др. Сохемос Тигран (само Тигран при тях) е представен като предшественик и баща на Валарш II. Фактически на базата на арменската традиция Валаршак и Аршак на Хоренаци съчетават съответно образите на Тигран II с този на Сохемос Тигран и на Артавазд II с този на Валарш II. Ако преселението на Вундовите българи в Армения е станало в периода 185–198 г. сл. Хр., двата века до 387 г. и дори трите до времето на Хоренаци наистина може и да не са били достатъчни за пълната им асимилация сред арменците. Разбира се, че простото съвпадение на Тигран с другия Тигран и съвпадението в годините на управление на Валаршак и Аршак с тези на Сохемос (първи период, който за арменските историци е и единствен) и Валарш II не могат да бъдат достатъчно основание за отъждествяването на Аршак с Валарш II. Налага се тази идентификация да се съгласува с историческия контекст на епохата. Във всеки случай предположението, че Вунд се появява в Армения в края на II век напълно се съгласува с посочената в началото на III или в самия край на II век станция Banantea в “Певтингеровите таблици”.

Косвени данни, че именно по времето на Валарш II е станало българското преселение в Армения представляват някои топонимични податки. Преди време проф. Атанас Стаматов засече у Йованес Драсханакертци две селища – Дохс и Алцек. От село Алцек бил родом и арменският католикос Комитас І Алцекци (615–628). Тези две селища се намирали в гавара Арагацотн, близо до град Ечмиадзин: “И наследил престолът му Комитас от село Алцек – клисар на параклиса на св. Рипсиме, а по-късно епископ на Тарон – [владението] на Мамиконеаните”. Имената Алцек и Дохс са съответно идентични с личното име Алцек, носено от един предполагаем син на кан Кубрат, както и с древнобългарския календарен термин Докс (“прасе, свиня”), оцелял като лично име до много късно на Балканите, срещано днес във варианта Дочо, Досьо…

На една историческа карта на Аршакидска Армения за периода 298–385 г. сл.Хр. селото Алцк е обозначено – то се е намирало северозазападно от град Валаршапат. Не успяхме да го открием под това име на исторически карти, отразяващи по-късни периоди. Село Дохс не е означено на същата карта, но това не означава, че то не е съществувало през въпросния исторически период. Очевидно е, че Алцек/Алцк (логично и Дохс) е основано не по-късно от първата половина или средата на IV век, доколкото то е споменато от Мовсес Хоренаци във връзка със събития от 359 г. Кога точно обаче е станало това?...

... Знае се, че цар Валарш II е построил града Валаршапат. През XVIII век Валаршапат е бил сведен до село, което граничело с Ечмиадзин. В същият район са били и българските села, Дохс и Алцек. Логично е да се предположи, че част от приетите от Валарш II Вундови българи са били заселени доброволно или насилствено в гавара Арагацотн в близост до новопостроения (строящия се) Валаршапат и те са основали селата Дохс и Алцек. Може би с такива мерки арменският цар е целял да увеличи населението в околностите на новия град. Единственото сведение, което открихме, датиращо построяването на Валаршапат, е на хрониста Самуел Анеци (XII век), известен още като Самуел от Ани. В неговите “Хронологически таблици” срещу римския император Елий Пертинакс е дадена 194 г., а в същата година се възцарил и Валарш II. Самуел Анеци помества построяването на град Валаршаван в провинция Басеан в 197 г. Валаршаван не е Валаршапат, а другият град, изграден от цар Валарш, но би могло да се допусне, че двата центъра са били строени приблизително по едно и също време като елементи от една цялостна строителна кампания. Това например личи от едно сведение на Хоренаци.

Самуел Анеци допуска съвсем малка грешка при датировката на управлението на Пертинакс. В действителност той царува от януари 193 г. до 28 февруари 193 г. След като се знае, че Валарш II в действителност поема властта в 185 г., а не в 194 г., то 197 г., в която според Самуел е построен Валаршаван в провинция Басеан (и Валаршапат), би следвало да отговаря на 188 или 189 г. – четвъртата година от възцаряването на арменския владетел. Би могло да се предположи, че българската миграция е станала малко по-рано – в 187 или 186 г. сл. Хр. Впрочем проф. Ашот Абраамян съвсем мимоходом и без да дава никакви подробности, съобщава, че по-новите арменски проучвания, отчитащи контекста на епохата и археологическите находки (sic!), отнасят заселването на Вундовите българи към ІІ век сл.Хр…

...Българското преселение в Армения най-вероятно е било повлияно от процесите на раздвижване на севернокавказките народи към средата и края на II век и трябва да се разглежда в общ контекст с нашествието на барсилите и хазарите в Армения. Това се потвърждава и от едно уникално сведение на арменския историк от XIII век (поч. в 1271 г.) Вардан Велики:

“Братът негов [на Тиран] Тигран Последни наследил короната му и царувал 22 години. Неговото място заел синът му Валарш [II] на 32-та година на своя съименник царя персийски (т.е. партски). Той построил Валаршаван в Басенския гавар, където се родил и обградил със стени селището Вардгес на река Касах. Това селище било построено от Вардгес, зет на Еруанд Кратковечни от рода на Хайканите. Него обградил със стени и го нарекъл Валаршапат, а също и Нор-калак. В дните на Валарш (185-198 г.) народите на булхарите и хазирите със своя цар, някой си Внасеп Сурхап, се появили на река Кура с безчислена войска. Валарш, като ги сразил и преследвал, ги принудил да преминат през Вратата на Чора, но неволно ударен от стрела, умрял след двадесетгодишно царуване. Короната му наследил синът му Хосров във втората година на царуване на персийския цар Артаван”.

Без съмнение това сведение, ако беше известно на повече учени (на един Артамонов например), веднага щеше да бъде окачествено като късна интерполация. То е неизвестно на 99,99% от българските учени и едва ли на повече от 2–3% от чуждите (без да броим арменските). Единственият автор, у когото срещнахме споменаване на сведението на Вардан Велики, е арменецът М.М. Меликсет-Бек, който обаче не твърди, че става дума за късна интерполация.

Привържениците на интерполационната теза веднага биха възразили, че Вардан е заместил далечните и непознатите нему барсили с известните по това време българи. Проблемът е в това, че по негово време българите са били добре познати на Дунав и по Волга, но не и в Кавказ, тъй като остатъците им в този район са били политически скривани от кипчаки и алани. В историята на Вардан не съществуват и най-малки податки той да е знаел за съществуването по негово време на българи в Кавказ. Едва ли му е била позната и мюсюлманската Волжка България, а е бил единствено осведомен за дунавските българи и за Дунавска България. Очевидно е, че Вардан е разполагал с някакви неизвестни днес допълнителни сведения за българи в Кавказ във II век, които са били от арменски произход и ги е използвал, за да доуточни народите, с които е воювал Валарш II. Нещо повече, замяната на барсили с българи е единственото отклонение, което той прави от съдържанието на текста на Мовсес Хоренаци, което означава, че Вардан е имал някакви особени основания да посочи българите, е не барсилите. Ако отчетем и факта, че само 11–12 години преди 198 г. българите на Вунд се заселват в Армения, очевидно е, че не можем да говорим за никаква замяна у Вардан на неизвесните му и странни барсили (споменати заедно с хазари у Хоренаци във връзка с тези събития, който обаче не знае за българите) с познатите му по това време българи. Допълнително указание, че арменският историк от XIII век не допуска грешка, е едно сведение у Ухтанес, което, колкото косвено, толкова и пряко, говори за българо-барсилска акция срещу Армения в 227 г…

Обратно към: [Българите в Кавказ и Армения][Петър Голийски][СЛОВОТО]

© Петър Голийски. Всички права запазени!