напред назад Обратно към: [Константин Кирил - Философ][СЛОВОТО]



Проглас към Евангелието


Което са пророците някога предрекли:

Христос идва да сбере народите (по Ис. 66:18),

защото светлина е той за целия свят (по Йоан. 8:12).

Ето, сбъдва се в Седмия век то.

А казаха те: слепи ще прогледнат,

глухите ще чуят писменото слово (по Ис. 29:18),

ще познаят Бога както подобава.

Затова чуйте всички славяни!

 

Този дар от Бога ви е даден,

дар божи е за стоящите отдясно,

дар божи за душите, що никога не тлее,

за тез души, които го приемат.

 

Това е дарът!

Матей и Марк, Лука, Йоан —

те всички хора учат, като казват:

"Които красотата на душите си

съзирате — обичайте и радвайте се".

А които желаят на греховете мрака

и тлението на този свят да пренебрегнат,

и които искат да получат рая,

и да избегнат изгарящия огън —

вникнете сега с целия си разум!

 

Слушайте, цял славянски народе,

слушайте Словото, що от Бога дойде,

Словото, що кърми душите човешки,

Слово, що укрепва сърца и умове,

Слово, подготвящо всички да познаят Бога.

 

Както без светлина и радост не ще има

за окото, зрящо божието дело цяло,

но всичко е ни хубаво, ни зримо,

така е всякоя душа без книги,

невиждаща добре Закона божи,

Закона — писмен и духовен,

Закон, откриващ рая божи.

 

Та кой ли слух, тътнежа щом не чува

на гръмотевица, от Бога ще се плаши?

А още: ако ноздрите дъха на цвят не вдъхват

как ще разберете това божие чудо?

Устата, неусещащи вкуса на сладостта,

човека правят да е като камък,

но много повече безкнижната душа

във человеците е мъртво нещо.

За всичко туй когато мислим, братя,

изказваме виделина пристойна,

която ще изтръгне всички хора

от похотта и плътския живот,

та да не би с разсъдък неразумен,

щом слушате на чужда реч Словото,

да го не чувате подобно мед звънтяща (по 1 Кор. 13:1).

 

А туй и свети Павел, учейки, изрече,

отправяйки молитвите си нявга Богу:

"Желая думи пет да изрека,

но всички, братя, да ги разберат,

отколкото безброй слова неясни" (по 1 Кор. 4:19).

 

Кой човек, прочее, не ще разбере?

Кой не ще прибави мъдри притчи,

тълкуващи ни верните беседи?

И както тленността телата овладява —

те всички, гниещи, от тор по-бързо гният,

когато от храната са лишени —

тъй всякоя душа от битие лишена е,

когато божият живец й липсва,

когато Словото на Бога тя не чува.

 

И още, друга притча, твърде мъдра.

Ние, искащите да растем с ръст божий,

да кажем: "Хора, които се обичате,

кой не познава тази вяра права?

Както от семето, що пада на нивята,

така [посято е] в сърцата хорски (по Мат. 13:8),

на тях пък трябва дъжд от букви божии,

та плод божествен да покълне много.

 

Кой може всички притчи [да разкаже],

посрамващи народите без Книги,

говорещи със непонятен глас;

дори и всичките езици той да знае,

не може да опише немощта им.

 

Обаче нека своя притча да прибавя,

голяма мъдрост в малка реч да кажа:

Голи са без Книги всичките народи:

понеже без оръжие не могат

с врага на нашите души да се сразят,

те са готови за плена на мъки вечни.

 

А вие, народи, необичащи врага,

щом мислите да се сразите с него яко,

усърдно дверите на разума открийте,

оръжие приели здраво днес,

което Книгите господни изковават,

та главата на лукавия съвсем да смажат.

 

А тези букви който възприеме,

Христос Премъдростта изказва

и вашите души укрепва

с апостолите, с всичките пророци.

Говорещите тези словеса,

достойни ще са врага да убият,

принасяйки добра победа Богу,

на плътта отбягващи тлението скверно.

 

Животът чрез плътта е сякаш сън!

Неподдаващите се, стоящи твърдо,

за Бога ще са като воини,

стоящи вдясно при престола божий,

когато с огън той народите ще съди,

ликуващи със ангелите вечно,

и Милостивия славещи непрестанно.

 

И винаги със писаните песни

възпяващи Бога, човекомилосърдния,

защото нему подобава всяка слава,

и чест, и хвала божия навеки,

с Отца и със Светия Дух

за вечни векове от всякое творение.

Амин!

 

(Според някои учени словото е написано от епископ Константин Преславски, живял през 9.-10. век). Тук поместеният превод е направен по реконструкция в Старобългарски текстове от проф. Климентина Иванова.

 


напред горе назад Обратно към: [Константин Кирил - Философ][СЛОВОТО]
© 1999-2014, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух