|
Проглас към ЕвангелиетоКоето са пророците някога предрекли: Христос идва да сбере народите (по Ис. 66:18), защото светлина е той за целия свят (по Йоан. 8:12). Ето, сбъдва се в Седмия век то. А казаха те: слепи ще прогледнат, глухите ще чуят писменото слово (по Ис. 29:18), ще познаят Бога както подобава. Затова чуйте всички славяни!
Този дар от Бога ви е даден, дар божи е за стоящите отдясно, дар божи за душите, що никога не тлее, за тез души, които го приемат.
Това е дарът! Матей и Марк, Лука, Йоан — те всички хора учат, като казват: "Които красотата на душите си съзирате — обичайте и радвайте се". А които желаят на греховете мрака и тлението на този свят да пренебрегнат, и които искат да получат рая, и да избегнат изгарящия огън — вникнете сега с целия си разум!
Слушайте, цял славянски народе, слушайте Словото, що от Бога дойде, Словото, що кърми душите човешки, Слово, що укрепва сърца и умове, Слово, подготвящо всички да познаят Бога.
Както без светлина и радост не ще има за окото, зрящо божието дело цяло, но всичко е ни хубаво, ни зримо, така е всякоя душа без книги, невиждаща добре Закона божи, Закона — писмен и духовен, Закон, откриващ рая божи.
Та кой ли слух, тътнежа щом не чува на гръмотевица, от Бога ще се плаши? А още: ако ноздрите дъха на цвят не вдъхват как ще разберете това божие чудо? Устата, неусещащи вкуса на сладостта, човека правят да е като камък, но много повече безкнижната душа във человеците е мъртво нещо. За всичко туй когато мислим, братя, изказваме виделина пристойна, която ще изтръгне всички хора от похотта и плътския живот, та да не би с разсъдък неразумен, щом слушате на чужда реч Словото, да го не чувате подобно мед звънтяща (по 1 Кор. 13:1).
А туй и свети Павел, учейки, изрече, отправяйки молитвите си нявга Богу: "Желая думи пет да изрека, но всички, братя, да ги разберат, отколкото безброй слова неясни" (по 1 Кор. 4:19).
Кой човек, прочее, не ще разбере? Кой не ще прибави мъдри притчи, тълкуващи ни верните беседи? И както тленността телата овладява — те всички, гниещи, от тор по-бързо гният, когато от храната са лишени — тъй всякоя душа от битие лишена е, когато божият живец й липсва, когато Словото на Бога тя не чува.
И още, друга притча, твърде мъдра. Ние, искащите да растем с ръст божий, да кажем: "Хора, които се обичате, кой не познава тази вяра права? Както от семето, що пада на нивята, така [посято е] в сърцата хорски (по Мат. 13:8), на тях пък трябва дъжд от букви божии, та плод божествен да покълне много.
Кой може всички притчи [да разкаже], посрамващи народите без Книги, говорещи със непонятен глас; дори и всичките езици той да знае, не може да опише немощта им.
Обаче нека своя притча да прибавя, голяма мъдрост в малка реч да кажа: Голи са без Книги всичките народи: понеже без оръжие не могат с врага на нашите души да се сразят, те са готови за плена на мъки вечни.
А вие, народи, необичащи врага, щом мислите да се сразите с него яко, усърдно дверите на разума открийте, оръжие приели здраво днес, което Книгите господни изковават, та главата на лукавия съвсем да смажат.
А тези букви който възприеме, Христос Премъдростта изказва и вашите души укрепва с апостолите, с всичките пророци. Говорещите тези словеса, достойни ще са врага да убият, принасяйки добра победа Богу, на плътта отбягващи тлението скверно.
Животът чрез плътта е сякаш сън! Неподдаващите се, стоящи твърдо, за Бога ще са като воини, стоящи вдясно при престола божий, когато с огън той народите ще съди, ликуващи със ангелите вечно, и Милостивия славещи непрестанно.
И винаги със писаните песни възпяващи Бога, човекомилосърдния, защото нему подобава всяка слава, и чест, и хвала божия навеки, с Отца и със Светия Дух за вечни векове от всякое творение. Амин!
(Според някои учени словото е написано от епископ Константин Преславски, живял през 9.-10. век). Тук поместеният превод е направен по реконструкция в Старобългарски текстове от проф. Климентина Иванова.
|