напред назад Обратно към: [Миди в пепелник][Руслина Александрова][СЛОВОТО]



Нестинарка


Все по тези пътища бездомни

младостта ми луда тича,

а до днес така и не запомних

миг, във който да не съм обичала.

 

Очакваха ме брегове безпаметни.

Сподиряха ме ветрове и птици.

Замеряха ме с думи, с камъни...

Обичаха ме цигани и рицари.

 

Морета, разбушувани стихии,

целуват пак нозете ми горещи.

Орлица под крило ме крие

и полудявам с всяка нова среща...

 

Така до смърт съм влюбена в живота,

че все едно дали съм грешна или свята –

със собствен кръст към своята Голгота

танцувам луда върху живата жарава на Земята!

 


напред горе назад Обратно към: [Миди в пепелник][Руслина Александрова][СЛОВОТО]

 

© Руслина Александрова. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух