напред назад Обратно към: [Сатирата][Цветана Гълъбова][СЛОВОТО]



Как Мафията ме назначи в Сатиричния театър


През 1959 година родих голямата си дъщеря Милена. Тогава още бях в трупата на Бургаския театър. През лятото на 1960 година се прибрах в София, където съпругът ми Методи Андонов беше вече назначен за режисьор в Сатиричния театър, поканен от тогавашния директор Боян Дановски.

През октомври 1960 година режисьорът Леон Даниел, който също беше дошъл в София след "разгрома" на Бургаския театър, ме покани да водя негови предавания и концерти в Българска национална телевизия (БНТ).

Леон ме познаваше добре като актриса. При него в Бургаския театър бях изиграла хубави роли. Телевизионното ръководство ме харесало като водеща и така ме поканиха за говорителка. Заедно с Никола Филипов водехме програмата, разказвахме приказки на децата, четяхме новини.

Всичко в телевизионните предавания беше наживо. Аз се притеснявах, правех грешки, след които следваха ревове. В телевизията се беше получило писмо от зрител, горе-долу със следното съдържание: "Новата говорителка е най-убедителното доказателство, че от всяко дърво свирка не става." Ръководството на БНТ беше скрило от мен това писмо, за да не ме притесни още повече. Но "доброжелатели" има навсякъде, намери се кой да ми го покаже.

Колегата Борислав Бояджиев от радиото отключи у мен говорителката. Той ме посъветва: "Ти си актриса. Дръж се пред камерата така, както ти си представяш, че трябва да изглежда телевизионният говорител". Вечна му памет! Той ме спаси от резила.

Окопитих се. Стигна се до там Колю Филипов ловко да ми заделя тези новини, в които в една дума има много "р". Когато откриха ретранслатора на връх Ботев, редакторът ни беше спретнал една новина от половин машинописна страница в едно изречение, в което четири пъти се казваше: "ретранслатори и ретранслационни устройства". Когато свърших да чета, усетих че съм залепнала за стола.

Бяха хубави дни и месеци в БНТ. Работехме с Борис Симеонов и Слава Рачева, която беше любимият на децата "Педя човек". Работата тръгна! Но на мен мислите ми бяха все в театъра. Режисьорите, които ме познаваха – Вили Цанков, Леон Даниел бяха в този момент без работа в театър. А Филип Филипов и Стефан Сърчаджиев бяха в Народния театър, но там не се взимаше кой да е и затова аз въобще не ги потърсих.

Боян Дановски също ме познаваше добре. Във ВИТИЗ водеше другия клас, но много откъси бяхме работили с него. Той зорко пазеше любимите си студенти режисьори от актрисите. Но нашата голяма любов с Методи вече беше тръгнала. Мисля, че с нея проф. Дановски, който беше преподавател на Методи, като че ли се беше примирил или по-точно беше я уважил.

Когато през 1959 година покани Методи за режисьор, Дановски знаеше, че вече сме семейство, имаме дете и вероятно се е досещал, че и аз ще се насоча към Сатиричния театър. Освен всичко, бях взела държавния си изпит във ВИТИЗ с Водевилна баба от "Люляковата градина" и с Катина от "Хъшове", които са сатирични роли.

Подадох молба в Сатиричния театър и на първи октомври 1961 година – по-бързо, отколкото очаквах, бях назначена. Много по-късно разбрах, че бързото решение е дошло след настояването на "мафията" да бъде назначена съпругата на младия способен режисьор Методи Андонов. Когато се обсъждал този въпрос, кандидатурите били две – на Жени Филипова и моята. Дановски казал: "Толкова ги мразя и двете, че ми е все едно коя ще назначите."

Съмнявам се дали този мъдър и възпитан човек е казал такова нещо. Но то ми беше съобщено "за всеки случай".

Споменах "мафия" и искам да отбележа още в самото начало, че точно за нея смятам да разкажа по-подробно в следващите страници на тази книга.

Държа също така да отбележа, че първите идеолози-тактици на театралната мафия бяха Енчо Багаров и Нейчо Попов. Нататък в годините те имаха достойни ученици, които в много отношения дори ги надминаха.

Ето как се сблъсках с представителите на мафията още в самото начало. И те хем подкрепят моята кандидатура, за да направят услуга на режисьора, хем пък ми казват дословно какво е казал Боян Дановски, за да не си въобразявам много-много. Една интрижка всякога може да свърши работа!

Освен всичко друго, в лицето на Жени Филипова те ми създадоха враг. Защото, след мен много скоро и Жени беше назначена, но неприязънта към мен си остана.

Нито един от мафията не ми беше виждал очите, не ме беше гледал на сцена. Но щом става дума за режисьора, при когото някои вече бяха играли, а други знаеха, че ще е добре за тях да играят, е ясно, че трябва да му се направи услуга.

И те наистина играха! После му помогнаха да си купи лек автомобил "Москвич".

А после яростно работеха на всички нива против представленията, в които те не играеха...

Включиха и мен в летните концертни турнета и за две-три години успях да си купя всичко необходимо за едно ново домакинство – хладилник, печка, прахосмукачка, шевна машина, мебели. За един месец през лятото с участието си в концертите аз печелех пари, колкото целогодишната ми заплата.

Пътувах с тях цели седем години. Парцалев наричаше сполучливо тези летни концерти "жетва"...

Така Методи беше освободен от необходимостта да работи допълнително извън театъра, за да осигури прилично съществуване на семейството си.

 


напред горе назад Обратно към: [Сатирата][Цветана Гълъбова][СЛОВОТО]

 

© Цветана Гълъбова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух