напред назад Обратно към: [Цветан Диковски][СЛОВОТО]



Премиерата


Пролетното слънце разгони малките облачета и подари на всички един топъл и лъчезарен ден. В ранния следобяд един раздрънкан син автобус напредваше предпазливо по осеяния с дупки междуселски път. Най-сетне шофьорът облекчено въздъхна, направи завой и излезе на магистралата.

Както обикновено, в делничен ден нямаше много пътници. На една от седалките унесена в спомени, се бе присвила възрастна жена. Беше от онези, на които трудно можеш да определиш точната възраст, но със сигурност бе прехвърлила седемдесет. Това пътуване я караше да се връща назад в годините, в онзи ден, когато пак с автобус отидоха до града, за да купят сватбената премяна на единствената й дъщеря. Тя си спомняше за семейните празненства – сватбата, раждането на внучката, кръщавката. После зетя и дъщерята отидоха да живеят в големия град. Идваха си по веднъж-дваж в месеца. Баба Недялка с умиление си припомни, как държеше на колене внучката Елеонора.

Неочаквано дойде трагедията, която зачерни дома й, дъщерята Цонка и нейния съпруг Георги загинаха при автомобилна катастрофа. Тогава момиченцето беше на осем години. С преизпълнено от мъка сърце бабата успя да се пребори и да си извоюва правото да го отгледа и възпита. Много усилия й струваше, да му помогне да преодолее трагедията, да го научи да гледа напред. Баба Недялка работеше неуморно. След смъртта на съпруга си, тя бе останала единствената опора на сирачето. Докато живееше на село, детето беше нейната денонощна утеха, но ето че дойде време да учи в Гимназията. Разстоянието беше голямо и не можеше да пътува всеки ден. Настаниха Ели при далечни роднини, които да я наглеждат. За да не й липсва нищо, добрата старица копаеше по кооперативните и частните ниви, гледаше крави, през останалото време обработваше двора, за да има зимнинка. Тя се постара да подсигури на момичето всичко необходимо и то да живее като всички свои връстници. Само не харесваше късите поли и рязаните блузи, с които Елеонора се обличаше. Но тук забележките никак не помагаха. „Така ходят всички“, „това е модерно“, „ти живееш в петнайсти век“, такива бяха дежурните оправдания. Роднините бяха изпуснали детето, но тя не знаеше нищо, защото многото работа не й позволяваше да се задържи за дълго в града. В бележника имаше само отлични оценки и това я караше да се бори с двойни усилия.

Елеонора завърши с отличен успех и още същата година я приеха в Университета. Известни усилия трябваха на възрастната жена да се научи да произнася правилно името на специалността, която беше избрала – арт мениджмънт. Не след дълго внучката я извести, че ще работи в някаква агенция, за да поеме сама издръжката си. Бабата прие тази жертва със сълзи на умиление. Момичето вече си идваше в къщи все по-рядко. Бабата долавяше само откъслечни фрази: „приятеля ми“, „получих страхотно предложение“, „скъсахме с гаджето“, но от тях не можеше да сглоби цялостната картина. Възрастната жена почти се бе примирила с това, че малкото й момиченце е пораснало и може да се грижи само за себе си. Все пак продължаваше да праща колети или изчакваше Ели да си дойде, за да я натовари с препълнени чанти.

Един ден до нея неочаквано достигна новината – нейната внучка се е снимала във филм. Научи я от един съсед работещ в града. Той беше доста саможив и баба Недялка не можа да изкопчи много. Разбра, че ще има премиера на филма в салона на видео-агенцията. С големи усилия успя да накара човека да провери кога ще бъде представянето на филма, твърдо решена, че няма да го пропусне. Сега сърцето й тържествуваше, тя отиваше да види звездния миг на внучето си – на единствения близък човек, който съдбата й бе оставила.

От няколко часа в големия салон на агенция „Аура“ цареше оживление. Пренаредиха масите и столовете, направиха последни проби на техническото оборудване. Така беше всеки път когато предстоеше представяне на нова видеопродукция. Петнайсетина минути преди началото на премиерата поканените се бяха събрали. Скупчени на групички беседваха или преглеждаха рекламните листовки.

Внезапно погледът на всички бе привлечен от появилата се на вратата възрастна жена. Беше над седемдесет годишна с бархетна тъмнокафява рокля, с очила с дебели рамки и черна забрадка, в ръцете си държеше саморъчно направено бастунче и натъпкана грубовата пазарска чанта. Цялата й същност излъчваше някакво нетърпеливо очакване. Елеонора се вкамени:

– Бабо, ти тук!? – Повече не успя да каже, устата й пресъхнаха, езикът трудно се подчиняваше. Старицата разцелува момичето и го притисна до себе си:

– Дойдох, чедо! Че може ли да не дойда?! Казаха ми, че си се снимала във филм. Нали това е първият ти филм?! Как няма да дойда?! – Внучката започна да увърта, да я моли, да я убеждава. Излагаше доводи, че не е удобно, че няма места, че ще стане късно и ще изтърве последния автобус:

– Като няма места права ще стоя! Пък автобусът като замине, ще нощувам у тетка ти Живка. – Възрастната жена се заинати. Скоро разбраха, че нищо не е в състояние, да я накара да си отиде:

– Не можеш да ме върнеш, аз съм те отчувала! Нищо не искам, на никого няма да преча! И щом свърши филма, веднага ще си тръгна! – Тя не можеше да разбере, защо нейното момиче, нейната красавица, нейната гордост и утеха упорства толкова в желанието си да я отпрати. Излишно беше да я убеждават. Баба Недялка се присви в един ъгъл до някакво саксийно растение за да не пречи. Тогава един непознат мъж на средна възраст се приближи и я покани на един свободен стол. Бабата го благослови и приседна, отпусна чантата и бастунчето на пода и застина в очакване.

Повечето от присъстващите осъзнаваха конфузната ситуация, но времето неумолимо напредваше. Продуцентът произнесе кратко слово за многообещаващото начало на една шеметна кариера. После лампите угаснаха, на видеостената светна заглавието на филма – „Девицата от Нон“. Действието се развиваше на един пълен с хора плаж, нейната внучка слиза по една метална стълба, лута се търси някого, разговаря с непознати мъже. Поканиха я да се качи в луксозна кола. После действието се пренесе в някаква равномерно осветена стая. На дивана седеше нейната внучка. Още от ранния пубертет Елеонора блестеше с такава красота, за която много жени плащаха хиляди долари, за да я придобият. Тя притежаваше стройна фигура, приятен овал на лицето, чувствени устни и топли кафяви очи. Светлокестеняви къдрици се спускаха по рамената, под блузата се открояваха едри сексапилни гърди. Още в началото на филма бабата се подразни от облеклото, което подчертаваше всички прелести на внучката й. Актрисата разговаряше с непознат мъж. Поради слабия си слух възрастната жена не чуваше добре разговора и не разбираше какво си говорят. Очевидно беше, че мъжът ухажва момичето. Девицата флиртуваше, усмихваше се, явно ситуацията й харесваше, показваше благоразположение към актьора с атлетична фигура. Баба Недялка очакваше романтична любовна история, но изведнъж с ужас видя, че внучката й започва да се съблича. Старицата се втрещи: „Как?! Нима това е възможно?!“ Едва сега започна да й става ясно, защо Елеонора толкова настояваше тя да си отиде. Но нещата не спряха до тук, на екрана нейното момиче, вече почти без дрехи, събличаше непознатия мъж. Лицето на възрастната жена пламна. Тя искаше да стане и да избяга, но краката й се подкосиха и не можа дори да се вдигне от стола. Пред очите и една след друга се нижеха разнообразни интимни сцени и пози. Камерата ги показваше ту в близък, ту в далечен план. Бабата стана свидетел на такива извращения, каквито не бе и помисляла, че човек въобще може да извърши. Видеостената по необясним за нея начин бе приковала вниманието й, сърцето биеше до пръсване. Пред смаянияния й поглед нейното момиче се израждаше в някакво животно без срам, без чувства и без задръжки. Тя искаше да наведе глава и да скрие лице в шепите си, но и за това не намери сили. Седеше вкаменяла, осъдена да гледа не триумф, а позор. Детето, което бе държала на коленете си и за което бе изстъргвала калта изпод ноктите си, се бе превърнало в някаква гола, потна, разчорлена уличница, която се мяташе като змийорка в ръцете на своя мускулест партньор. Продукцията завърши с атрактивно фелацио и продължително задържа в кадър омазаната и олигавена физиономия на Елеонора. Баба Недялка усети, че стомахът и се сви на топка и направи кълбо напред.

Лампите светнаха. Възрастната жена изпитваше едно единствено желание – да избяга, да се скрие, да потъне в земята. Околните бяха забравили за нея. Всички обърнаха погледи към главното действащо лице във филма. Следваха поздравления, покани за интервю и шумотевица. Повечето наставаха от масите и наобиколиха актрисата. Ели не бе забравила за присъствието на бабата и пребледняла очакваше нейната присъда. Това, че не я забелязват, даде възможност на старицата да се окопити. Изгаряше от желание да отиде и да заплюе внучката си в лицето, но с големи усилия се въздържа. Изведнъж плътният й глас отекна под окачения таван и прекъсна празничната суетня:

– Господи, пожали ме! Такова ли изчадие отчувах?! – В залата настъпи тягостна тишина:

– Ти, уруспийо долна – продължи старицата – с тези ли мръсни уста ядеш, ма? С тези ли? – Елеонора се хвърли в краката й:

– Моля те, прости ми! Моля те! Моля те!

– За пари?! За пари го направи, нали?!

– Аз, бабо, аз, исках да уча в Германия... Исках... Моля те прости ми!

– Как ще се върна сега на село? С какви очи ще погледна хората? Утре цялото село ще приказва! Цялото село ще ни одумва! На това ли съм те научила? Така ли съм те възпитала? Това ще приказват за мене! Колко години блъскам като впрегатен добитък да те отчувам, да те изуча?! Така ли ми се отплащаш?!

– Аз, не исках! Аз, прости ми! Моля те! – Елеонора целуваше напуканите ръце на баба си и молеше за прошка:

– Господ да те прощава, чедо! Аз нямам сили! – Сълзите размазваха празничния грим, стичаха се по лицето й. Гостите на премиерата бавно започнаха да се изнизват. Баба Недялка се отправи към вратата на салона. На колене, с обляно в сълзи лице, с размазан грим, остана новата порнозвезда. Нямаше сили да се изправи, умираше от срам, чувстваше се осквернена от погледите на всички в залата. Тя не се бе притеснявала по време на снимките, нито когато всички гледаха филма. „Просто бизнес“ си казваше и оправдаваше действията си с мисълта, че хиляди момичета го правят. Сега обаче й се искаше подът да се отвори и тя да пропадне някъде, за да не я гледат.

Възрастната жена се поклащаше към изхода. Душата й беше празна, пулсът кънтеше в недочуващите уши. Изведнъж, току пред вратата на залата тя изпусна чантата, и се хвана за сърцето, олюля се, и преди някой да успее да се притече на помощ, рухна на мокета:

– Бързо! Викайте линейка! – Присъстващите започнаха да вадят мобилните телефони. Скоро една от колите на Бърза помощ се понесе с тревожен писък по улиците на града. Елеонора държеше на колене главата на баба си и през сълзи я умоляваше:

– Недей, моля те! Не умирай! Моля те! – Едва сега тя бе разбрала, че не всичко на този свят се купува с пари:

– Докторе, ще се оправи ли? – Обърна се тя към нисичкия лекар с прошарена коса, който придружаваше носилката:

– Още нищо не можем да кажем. Симптомите показват инфаркт! – Изнесоха баба Недялка, а на внучката не позволиха да се качи в линейката.

На другия ден някои вестници отразиха накратко събитието, като писаха, че бабата на многообещаващата порноактриса Елеонора Балийска е починала вследствие на преживения шок след премиерата на филма.

Всъщност никой не успя да разбере, дали от шок или от преживения срам умря възрастната жена. Бляскавата кариера на Елеонора приключи още с първия филм. Тя получи един много тежък и поучителен житейски урок. За съжаление цената, която плати за него беше твърде висока. Младата жена никога не можа да си прости, че стана причина за смъртта на единствения човек, който я обичаше истински и който бе дал всичко от себе си, за да я направи човек.

 


напред горе назад Обратно към: [Цветан Диковски][СЛОВОТО]

 

© Цветан Николаев Диковски. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух