напред назад Обратно към: [Цветан Диковски][СЛОВОТО]



Еньовден


Венец от билки сплело в утринта,

със стъпки боси сред полята тича,

коси разплело, с песен на уста,

по бяла риза влюбено момиче.

 

Камбанен звън във въздуха трепти,

мъждукат свещи в църкви полутъмни,

в девичето сърце любов тупти,

то моли Бога в изгрева разсъмнал:

 

“О, Боже мили, пълен с благодат,

дари ми, Боже, моя мил възлюбен!

За мен животът свършва в този свят,

ако си тръгне, ако го загубя!

 

О, Боже святи, всемогъщ Творец,

дарувай Твойта чудотворна сила

на този дар – благословен венец,

да го замае с туй омайно биле!”

 

И коленичи в росната трева,

ръце издига, и снага превива,

и шепнат устни пламенни слова,

душата чиста от любов прелива.

 

А слънцето разпръсква топлота,

и в светлина я цялата облича,

а птиците възпяват любовта –

непоправима, искрена, езичница…

 


напред горе назад Обратно към: [Цветан Диковски][СЛОВОТО]

 

© Цветан Николаев Диковски. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух