напред назад Обратно към: [Цветан Диковски][СЛОВОТО]



На живота


В памет на татко

 

Не съм разкривал никому до днес,

това, че те обичам до полуда,

че вливаш сили в моето сърце,

животе мой, наивнико пречуден!

 

Макар че с дните бавно се топиш,

че бягаш и летиш неуловимо,

че срещаш ме пак с болки и тъги,

аз любя те все тъй неудържимо!

 

Безценен дар от вечния Творец,

задача дето трябва да осмисля,

и съдник безпощаден и ищец,

да те напусна ни за миг не мисля!

 

И в крехка възраст и на младини

ти винаги премного си ми давал.

За мойте грешки, чуй, не ме вини,

разкаян пак на теб съм се надявал!

 

Когато чукне сетният ми час

и тръгна към последната квартира,

аз пак ще те обичам с все душа –

с душата що вовеки не умира!

 


напред горе назад Обратно към: [Цветан Диковски][СЛОВОТО]

 

© Цветан Николаев Диковски. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух