Обратно към: [Цветан Диковски][СЛОВОТО]

Когато мене няма да ме има,

и за мнозина вече ще съм спомен,

душата ми със сянката ти зрима

ще се завърне да си поговорим.

Аз зная, вече няма да ме чуваш,

ще те погаля с пръсти от мъгла,

и с капчици от дъжд ще те целуна,

ще ти изпратя падаща звезда.

Ще те поръся с цветния прашец

от приказно красива хризантема,

ще те закича с ореол - венец.

Тъгата от сърцето ти ще взема

и с порива на летния ветрец

към Вечността обратно ще поема...

Обратно към: [Цветан Диковски][СЛОВОТО]

© Цветан Николаев Диковски. Всички права запазени!