Обратно към: [Цветан Диковски][СЛОВОТО]

Посреща ме с усмивка лъчезарна,

като желан и дълго чакан гост,

жена с коси с цвета на абанос,

и ме изпълва с нежна благодарност.

Ти, отговор на вечния въпрос!

Сред този свят изпълнен със коварност

сияеш с чистота и вечна вярност.

И погледите образуват мост...

Душата ти е рог на изобилие,

гласът ти – нежен ромон в мен звъни,

видение-жена без плът и кост.

И любовта си скривам със усилие,

че с нежен благослов ме осени

икона жива с нимб от абанос...

Обратно към: [Цветан Диковски][СЛОВОТО]

© Цветан Николаев Диковски. Всички права запазени!