напред назад Обратно към: [Цветан Диковски][СЛОВОТО]



Тъжно рождество


Навън прелитат като пеперуди

снежинки леки, нежнобели, чисти,

потънали в отблясъци сребристи,

полята спят съня си непробуден.

 

Ще екнат утре тежките камбани,

за истинско, най-светло тържество.

За празника Христово Рождество

в дома Господен всички ще поканят.

 

Но кой ли ще се вслуша в този зов,

че празни, вкаменели са сърцата?

На думи само, тази светла дата

е ден на християнската любов.

 

Пак призиви за помощи се чуват,

деца сподавят тежките въздишки,

че някои ще тънат във излишък,

а други ще гладуват и студуват.

 

Отново нежни песни ще се пеят,

но могат ли да стоплят тези песни,

когато там, сред стаите си тесни

сирачета за обич ще копнеят?

 

И пак ще има светло тържество

за някои, а други ще тъгуват

и с болка на сърцето ще празнуват

поредното Христово Рождество.

 


напред горе назад Обратно към: [Цветан Диковски][СЛОВОТО]

 

© Цветан Николаев Диковски. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух