напред назад Обратно към: [Помня Едем][Данка Калчева][СЛОВОТО]



Близостта


На теб бях дадена, Човеко.

И твоя бях, както твои са очите ти,

с които гледаше голото ми тяло.

 

А голотата – още я нямаше.

 

Без теб не съм жена, Адаме.

И близостта е спомен за Градина,

а отдалечаването – незарасналите стъпки

върху изранената пръст на земята.

 

А голотата на душите ни

е тук – отдавна и завинаги.

 

Ако очите са пресъхнали –

пресъхнали са и сърцата ни...

 

Грехът е белязана от безводие уста

и нашепва само зло...

 

Към мен се обърни и бъди Адам, Адаме.

Близко съм. Отдавна и завинаги.

 

И двамата сме стъпили

върху гърлото на жаждата.

 


напред горе назад Обратно към: [Помня Едем][Данка Калчева][СЛОВОТО]

 

© Данка Калчева. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух