напред назад Обратно към: [Помня Едем][Данка Калчева][СЛОВОТО]



Смътно спомнено


В Градина – беше началото ни.

В пръст – сега е хляба ни.

И ние хляб ще станем за пръстта.

 

И аз, Човеко, съм твой глад,

ребро – упора, куражът – ситост,

утробата на синовете ти –

жена ти съм, Адаме, избистряй ме –

 

смътно спомнено познание за Любов.

 


напред горе назад Обратно към: [Помня Едем][Данка Калчева][СЛОВОТО]

 

© Данка Калчева. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух