напред назад Обратно към: [Помня Едем][Данка Калчева][СЛОВОТО]



Костница


Царю на всички полуистини,

теб ли възхвалихме,

когато струпахме последното си злато –

за това – можахме да се съберем.

Дадохме чашите за вода и вино

и накитите на дъщерите си дадохме.

И телецът беше златен –

 

идолите също могат да светят.

 

Водачо към отчаянието –

най-голямата пустиня,

която човекът може да познае

и най-огромна полуистина.

 

На теб ли се покланяхме –

пътя на непокорството осеяхме с кости,

а потъващите пясъци не са ковчези

 

и гробове не са местата,

където никой не се завръща.

 


напред горе назад Обратно към: [Помня Едем][Данка Калчева][СЛОВОТО]

 

© Данка Калчева. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух