напред назад Обратно към: [Помня Едем][Данка Калчева][СЛОВОТО]



В подножието на новата ера


*

Адамови вени,

добре дошли тук...

Ето ни: Съсирваме се

и пълзим към сърцето на света.

 

Адамови вени, топли Едемови клонки,

кой – да ви спомни...

 

*

Първа майко на живите,

добре дошла

в безутробието на нашите години.

Гола беше, преди да се облечеш в греха;

голи сме, не го сваляме от себе си.

 

Гръд Евина, диря млечна,

децата ти сучат забрава...

 

*

Отвсякъде

наднича новоерието –

 

неоново свети

и златно във високото,

и диамантено свети.

Осветление имаме

и в низините –

от прожектори и разглобяеми сцени,

от изкуство на пазара,

от нововременна музика.

Осветление имаме

от медии – развъдник за новини

и инкубатор на звездите,

скъпи гримове за политиката

и огледало на гражданските общества.

Свобода?

Осветление имаме

от стрийптийз,

очите ни потъпкал със преситеност –

от реклами, филми, хора.

Умора?

Осветление имаме

от излъскани ботуши,

от портфейли с естествена кожа

и дамски чанти със съблечена змия.

Да. Каква необходимост...

 

Уморено,

ускореното човечество

със остаряла кръв,

създаде:

кръвопреливане

и слухов апарат,

памет на компютъра

и крила на самолети,

пластична хирургия

и замразени сперматозоиди от човек,

и клонирани животни...

 

Осветление имаме

от медицина, психология, социология,

важни науки – все – от човещина.

Светлина?

Новоерието... Каква необходимост от душа.

 

... От Едем до мен – съсък на змия.

 


напред горе назад Обратно към: [Помня Едем][Данка Калчева][СЛОВОТО]

 

© Данка Калчева. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух