Обратно към: [Докосване][Павлина Петрова][СЛОВОТО]

Тишината не е милостива.

Тъмнината не е милостива.

Самотата – още по-малко.

Няма с кого да споря, жалко!

Как звучи гласът ми, забравям.

Какво е ведър смях, забравям.

Огледалото непотребно потулвам.

Мислите няма как да възпирам...

Къде ме водят те, къде попадам?

Все безпризорна се лутам...

Мечта раздърпана сгрява душата ми:

да стане детство безгрижно животът ми.

Преобръщат се посоките в мен.

Здравей, нов ден, неосъществен!

Обратно към: [Докосване][Павлина Петрова][СЛОВОТО]

© Павлина Петрова. Всички права запазени!