напред назад Обратно към: [Докосване][Павлина Петрова][СЛОВОТО]



Собствен капан


Щракване...

      Моето море се нарича „Объркване“.

      Плувам непрестанно – търся се...

      Вълна студена на разсъмване.

      Внезапно привечер – явяваш се...

За малко...

      Предизвикваш буря и... студенина...

      Сблъскват се противоположности.

      А така да ми е нужна ведрина!

      И безброй са възможностите...

Напират въпросите.

      Как се търси във морето точен брод?

      Как се хваща чувството неудържимо?

      И ме пробожда всеки следващ ход –

      става ли мечтата по-недостижима?

Ще бъде ли?

      Искам да имам в очите сълзи –

      най-щастливите, най-блестящите!

      Да отразяват само слънчеви лъчи!

      Да отмият всички минали щети...

Щракване...

      Действителност плаха или дързък мираж?

      Ще се борят до абсолютно побъркване...

      Не ме е страх от заледен вираж,

      но в собствения си капан – подхлъзвам се...

 


напред горе назад Обратно към: [Докосване][Павлина Петрова][СЛОВОТО]

 

© Павлина Петрова. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух