напред назад Обратно към: [Докосване][Павлина Петрова][СЛОВОТО]



Размисли


Усмивката ми – маска на лицето.

Не казва какво скроило ми е битието.

Кожата загрубява, тялото остарява.

Само сърцето съвсем младо остава.

То бръчки няма и дори нехае

какво ми предстои, какво – терзае.

И безпределно вярва в силата духовна –

запазва ме измислена, чаровна...

Поредният му спомен – оръжие могъщо.

Предпазва го от болка, от умора – също.

И по принуда и необходимост

къде си, чувство – непоколебимост,

та силата да умножиш стократно?!

В света реален ме върни обратно!

 


напред горе назад Обратно към: [Докосване][Павлина Петрова][СЛОВОТО]

 

© Павлина Петрова. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух