напред назад Обратно към: [Докосване][Павлина Петрова][СЛОВОТО]



Позабравен филм


Разглеждам гардероба. Рокличка ефирна.

А в нея - тъмнооко момиченце немирно...

И после – панталонки, обелено коляно,

в ръцете – пъстро цвете от близката поляна.

Следва – престилка ученическа, якичка бяла.

И строгост в погледа игрив се появява...

Плисирана поличка, нежна блузка, празник –

в строените редици плитка се развява...

Сукманче със шевица, какъв ти делник –

потропва на хорото девойка засияла...

А рокля от коприна неволно се изплъзва.

“Довиждане, училище!” – уверено забързвам.

Мечтан, светът очаква ме, но няма

кой да разкаже за тръпката голяма...

Класически костюм, развян бретон небрежен

и вече съм жена със поглед нежен...

Халат домашен скоро ми напомня

за дълги часове във кухня знойна...

“Мамо!” – сепва ме глас от съседната стая.

Започва този филм да се повтаря...

 


напред горе назад Обратно към: [Докосване][Павлина Петрова][СЛОВОТО]

 

© Павлина Петрова. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух