Обратно към: [Докосване][Павлина Петрова][СЛОВОТО]

Искам животът да се разсее,

да спре поне миг да ме поучава...

Стигат ми болка, обиди, трусове...

В душата хем пусто е, хем – гълчава.

Имам енергия за стотина,

но я заключвам позорно.

Рисуват мечтите градина,

но тя трепти илюзорна...

Пометена от лавина? Залята с катран?

Сетивата отказват анализи...

Превръщам се в биоробот ням.

Емоциите ми са с парализи...

Обратно към: [Докосване][Павлина Петрова][СЛОВОТО]

© Павлина Петрова. Всички права запазени!