напред назад Обратно към: [Докосване][Павлина Петрова][СЛОВОТО]



Метаморфоза


Искам животът да се разсее,

да спре поне миг да ме поучава...

Стигат ми болка, обиди, трусове...

В душата хем пусто е, хем – гълчава.

 

Имам енергия за стотина,

но я заключвам позорно.

Рисуват мечтите градина,

но тя трепти илюзорна...

 

Пометена от лавина? Залята с катран?

Сетивата отказват анализи...

Превръщам се в биоробот ням.

Емоциите ми са с парализи...

 


напред горе назад Обратно към: [Докосване][Павлина Петрова][СЛОВОТО]

 

© Павлина Петрова. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух