напред назад Обратно към: [Изплетени пътеки][Павлина Петрова][СЛОВОТО]



Прошепнат вик на самотата


Одрано небе от светкавица,

проблясва мисъл неясна –

време е за наздравица,

макар в душата ми да е тясно...

И тя все да мечтае простори,

разпилени от слънце горещо,

със сродна душа да говори

за съдба, любов и... още нещо...

 


напред горе назад Обратно към: [Изплетени пътеки][Павлина Петрова][СЛОВОТО]

 

© Павлина Петрова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух