напред назад Обратно към: [Изплетени пътеки][Павлина Петрова][СЛОВОТО]



Обичам дъжда...


Той измива следите

 

от тъжни лъжи,

от неочаквана злоба,

от пропуснати срещи,

от смазваща тъга,

от закъснели усмивки,

от болки пробождащи,

от груби думи,

от горчиви обиди,

от поредни грешки,

от неуместни шеги,

от лоши мисли...

 

Нека да вали...

Аз съм жадна...

 

(Знам – откъдето вали,

     оттам и ще заблести...)

 

Чисто,

     светло,

          галещо...    слънце...

 

Валяло ли е изобщо?...

 

               ... Простих...

 


напред горе назад Обратно към: [Изплетени пътеки][Павлина Петрова][СЛОВОТО]

 

© Павлина Петрова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух