напред назад Обратно към: [Изплетени пътеки][Павлина Петрова][СЛОВОТО]



Завръщане


Тревясват в двора старите парчета

     от бабината стомна за вода.

Белосаната къща под небето

привела е като че ли глава.

 

На прага няма кой да ме посрещне.

И да ми каже мила дума...

А птиците донасят отдалече ехо,

че баба моя стон е чула…

 

Мълчат затворени кепенците

и вятърът забързва покрай тях.

До кладенеца се търкалят менците,

в които мляко е доила тя.

 

И пак се връщам в спомени...

Застанала усмихната насреща,

запретнала над лакътя ръкавите,

тя мята хляб в пещта гореща.

 

А после в кърпа от кенар завива.

И слага във чинийка масълце...

И лучена глава, във дланите претрила...

Поканва ме да хапна – от сърце!

 

От пъстрата градинка тя откъсва

латинка, маргаритка и лале.

Прегръща ме и ме целува,

със опакото на ръката една сълза ще спре...

 


напред горе назад Обратно към: [Изплетени пътеки][Павлина Петрова][СЛОВОТО]

 

© Павлина Петрова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух