напред назад Обратно към: [Изплетени пътеки][Павлина Петрова][СЛОВОТО]



Това съм аз


Разпъната от страстите и времето,

все още с вдигнато чело,

небрежно метнала на гръб и бремето,

и на живота бурното му колело.

 

Това съм аз – объркано усмихната,

но с пламъче в очите, и със жар,

не спряла пред страха, притихнала,

облъчена от гибелния фар...

 

*****

 

Заковала съм усмивка на лицето.

С малко грим – за по-изискано...

Отразявам слънцето напето.

Нищо, че душата е разплискана…

 

А сълзите вечер свалят грима...

Тишината в тъмното е истинска.

И отварям на душата скрина –

да попълвам липсите...

 

***

 

Господ от кал е направил красива плът...

Защо аз да не мога от липси да напълня душата си?!

 


напред горе назад Обратно към: [Изплетени пътеки][Павлина Петрова][СЛОВОТО]

 

© Павлина Петрова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух