напред назад Обратно към: [Изплетени пътеки][Павлина Петрова][СЛОВОТО]



Раздвоение


Раздвоение, защо си ми необходимо!?

Изпълваш всички клетки и хормони...

Не се ли бориш с чувство мнимо?

Или пък – със повтарящи сезони?

 

Ти втурваш се и ме раздираш!

А после свиваш се във ъгъла...

Открехваш тайни и въздигаш

душата ми премръзнала...

 

Не търсиш ли напразно смисъла,

любимо мое раздвоение?

Поемай свойте рискове,

не чакай плахо одобрение!

 

Не искаш ли от мене много –

преображения, молби и липси!?

Не ме лишавай от възторга

да бъда смела, истинска!

 


напред горе назад Обратно към: [Изплетени пътеки][Павлина Петрова][СЛОВОТО]

 

© Павлина Петрова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух