напред назад Обратно към: [Изплетени пътеки][Павлина Петрова][СЛОВОТО]



Накъде?


Просторите копнеят необятни.

Направляват ме посоки непонятни.

А светът приветлив изглежда,

съхранил за мен една надежда...

С цялата си същност и любов

ще откликна аз на мощен зов.

И в сърцето белегът закътан

ще ме води по пътя изстрадан.

Няма да кърви, а ще ме пази

от бури яростни и от талази...

А дали посоката е вярна?

Знае само съдбата коварна.

Няма да я питам и да споря –

моят път напред е и нагоре...

 


напред горе назад Обратно към: [Изплетени пътеки][Павлина Петрова][СЛОВОТО]

 

© Павлина Петрова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух