напред назад Обратно към: [Изплетени пътеки][Павлина Петрова][СЛОВОТО]



Път


Звездна паяжина ме обгръща...

Споменът натрапливо се връща...

Да го пазя или да прогоня?

Нали има за какво да мечтая!

Няма все сълзи да роня...

Нали планове дръзки чертая!

Господи, знам, че ме наглеждаш,

но защо делата не подреждаш?

Караш ме наивно да се лутам,

караш ме спонтанно да копнея,

в опасности големи да се бутам,

през сълзи се опитвам да пея.

Благодаря, че ми показваш пътя,

че ми прощаваш, Боже, греховете!

Кристалната мечта не мътя –

внимателно вървя към върховете!

 

*****

 

Господи, ти си повярвал в мен!

Затова ми изпращаш изпитания –

знаеш, че ще намеря сили да се справя с тях;

ще намеря смелост да се изправя очи в очи със страха;

ще попивам радостта от превъзмогването на трудностите;

ще се старая да разчитам знаците ти...

Щом си повярвал в мен...

Благодаря ти!

 


напред горе назад Обратно към: [Изплетени пътеки][Павлина Петрова][СЛОВОТО]

 

© Павлина Петрова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух