напред назад Обратно към: [Изплетени пътеки][Павлина Петрова][СЛОВОТО]



Предопределена среща


Сънувам тази нощ Старостта.

С посребряла коса, с очила...

И... размити черти...

Тя е моя приятелка... бъдеща...

Аз небрежно сварявам кафе.

По утайката черна, назъбена,

с малко смях разгадаваме времето...

През пространствата дръзко минаваме –

няма крайни предели за нас...

Тя ме кани във своята къща.

Пожълтели писма ми показва...

Тук-там буква размазана

в млади спомени ме завръща...

И неволно изтривам сълза...

Неразумно съм хвърляла думи,

с въздишка примесени – да не горчат...

Пиперливо съм разказвала глуми,

довели ме до внезапен обрат...

Оголяла внезапно сред хорски сплетни,

мойта вярна приятелка гледа ме плахо...

Но ръката ми свойски държи

и говори напевно, познато...

“Предстои ни среща отново...

Ти не бързай, не припкай така!

Разкажи своето слово

и тогава бъди Вечността.”

 

...

 

Но... събуждам се.

Утро бодро ми маха с ръка.

И не искам...

Не искам...

да се срещам със Старостта...

 

***

 

Отлага се за бъдеще неопределено време...

 


напред горе назад Обратно към: [Изплетени пътеки][Павлина Петрова][СЛОВОТО]

 

© Павлина Петрова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух