напред назад Обратно към: [Изплетени пътеки][Павлина Петрова][СЛОВОТО]



Предизвиквам тишината


Неподредено е дълбокото ми чувство...

Отварям се небрежно, после се разплисквам...

И в мен се борят: “трябва” – “искам”...

Понякога нехая и се смея,

когато съм във ролята на Дулсинея...

До непристъпност и жестокост

стоят покорство и смиреност...

Борбата с мен е най-свирепа...

Най-трудната... И търся тишината в мене...

 


напред горе назад Обратно към: [Изплетени пътеки][Павлина Петрова][СЛОВОТО]

 

© Павлина Петрова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух