напред назад Обратно към: [Изплетени пътеки][Павлина Петрова][СЛОВОТО]



Изненада


След толкова опита неуспешни,

най-после – разходих се в себе си...

Очаквах да срещна тъжно момиче,

а в мене се впери поглед искрящ...

Забързах да видя страха си в очите...

Преминал през мен – станал смях...

Закрачих по стръмни пътеки –

годините... И взрях се – аз ли съм пак?

Товари стресиращи – смайващо леки?!...

И няма следа от студения мрак!

 

*****

 

Моята нощ е пълноводна река...

Пия от извора...

После тя ме премята

през своите бързеи...

Разбивам се атомно...

Избистрям се!

Разгърната в тихото

се унасям примамливо...

Водните капки ме обгръщат и галят...

Сливат се с мен...

И се сбъдвам във утрото...

 


напред горе назад Обратно към: [Изплетени пътеки][Павлина Петрова][СЛОВОТО]

 

© Павлина Петрова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух