напред назад Обратно към: [Изплетени пътеки][Павлина Петрова][СЛОВОТО]



Прилуняване


Открехвам вратата на изтръпнали спомени.

Небрежно прехвърлям годините...

Не искам отново въздишки отронени.

Не искам и чувствата. (Милите?!)

 

Към утре поглеждам и знам,

че тяхната мрежа не стига до мен...

Със силен заряд – дързък плам –

казвам "да" на новия ден.

 

Към прилуняване се стремя,

щом звездите ми сочат пътека.

Отваря широко двери светът

и ми предлага за дом небето.

 

Тогава се чувствам защитена

от интригите на земята.

Към щастие съм устремена,

пък кой каквото иска да смята.

 


напред горе назад Обратно към: [Изплетени пътеки][Павлина Петрова][СЛОВОТО]

 

© Павлина Петрова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух