напред назад Обратно към: [Изплетени пътеки][Павлина Петрова][СЛОВОТО]



Вярвам ти


Нощ. Тъмно е. Усещам те... Отварям очи.

Лунното отражение се разлива в пътека.

Като пътеводители трепкат звездите.

Тръгваме. През вълшебно пространство...

Перце от заблудена птица гали устните ни.

В тишината – издайнически стъпки на предчувствие...

Неумолимо винаги е времето... Светло е.

Слънцето е тънка огнена сабя в небето.

Заслепява ме. Порязва Луната. Разплаква я.

Океаните преливат по лицето й...

Затварям очи. Да продължа в тъмното...

Води ме. Вярвам ти. Следвам те…

 


напред горе назад Обратно към: [Изплетени пътеки][Павлина Петрова][СЛОВОТО]

 

© Павлина Петрова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух