напред назад Обратно към: [Изплетени пътеки][Павлина Петрова][СЛОВОТО]



Моята приказка


Слънцето шава в косите ми

с твоите ръце...

Един вятър-мим прошепва без думи:

”Обичам те!”...

Усещам малко тъга,

и радост, и болка, и трепет –

наша съдба...

А звездите устройват вечерни засади...

Ние се спускаме в звездна игра...

И каскади...

С едно докосване отваряш

Вселената за мен...

И ме следваш...

Без думи и красиви обещания

показваш ми безкрая...

И моите рисувани мечти,

разпънати желания и дълги мисли,

припламват,

със звездите се объркват...

Луната гледа спектакъл...

 


напред горе назад Обратно към: [Изплетени пътеки][Павлина Петрова][СЛОВОТО]

 

© Павлина Петрова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух