Обратно към: [Велиана Атанасова][СЛОВОТО]

...но лека ли ще е нощта,
щом двама ни е разделила...
     Робърт Бърнс

Дойде, за да ми кажеш

„лека нощ”

и залезът изстина на перваза,

а от обида

устата ми се губеше по ъглите.

В очите ми, зелените,

дъждът си сви гнездо,

затананика

обещания, оправдания

(още са на мода монолозите)...

Мълчанието

ме затвори в точките на хоризонта,

под кожата пълзи срамът

от най-неискреното

„лека нощ”.

Обратно към: [Велиана Атанасова][СЛОВОТО]

© Велиана Атанасова Симеонова. Всички права запазени!