напред назад Обратно към: [Володя Киров][СЛОВОТО]



Слепота


На времето от лудостта обзети,

заставаме в безкрайните редици -

умопобъркани от толкова обети

като незрящи Самуилови войници.

 

По пътя пак повеждат ни избрани

на всеки сто - един с едно око -

новоизваяни, богопризвани,

посочени кой знае от кого.

 

Повличаме се в бавен ход нанякъде

напред, към ново битие,

известно в тия краища на земята

още от времето Христово.

 

Залитаме, и падаме, и ставаме,

и блъскаме се пак към нещо друго,

и се проклинаме, и си прощаваме,

и чакаме да стане някак чудо...

 

А то не идва. Вместо Божи дар

в мрака си измамата долавяме -

за слепотата няма цяр -

и пак разбираме, че сме продадени...

 

Но пак вървим - овце на заколение,

обречени да станат на курбан,

за да изхранят ново поколение,

разпнало вече шатрите на своя стан.

 

1994

 


напред горе назад Обратно към: [Володя Киров][СЛОВОТО]

 

© Володя Киров. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух