напред назад Обратно към: [Володя Киров][СЛОВОТО]



Пътен възел


Отново пеем химни на възхвала

и коленичим ничком пред кортежа,

по правата, безкрайна магистрала

прелетял, дори без да ни забележи.

 

Едва изчакали го да отмине

се устремяваме по детелината

от ребуси,

която се превръща в серпентина,

увила се сама около себе си.

 

Пак криволичим в грешки на растежа,

в растеж на грешките - сами в колите си -

самодоволно пъплим, и, загърбили копнежа,

превръщаме в отровни газове душите си...

 

1994

 


напред горе назад Обратно към: [Володя Киров][СЛОВОТО]

 

© Володя Киров. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух