напред назад Обратно към: [Володя Киров][СЛОВОТО]



Ерес


"О, мой Боже, правий Боже..."

 

Възпитаван съм лошо...

Което е жалко...

Във вяра, в която

вече не вярваха и самите свещеници.

Нищо чудно,

че

кой повече,

кой по-малко

те се оказаха дребни мошеници.

Трябва ли за нещо

да се укорявам?

Едва ли.

По-добре да започна

да се превъзпитавам.

Заставам

на новото време

в предверието

и обявявам

за своя вяра

безверието.

Изричам скверни,

богохулни думи

хвърлям душата си

разкъсана

на Сатаната

с вой

на изтръгнал се

от лудница

безумец,

освирепял

от полъха

на Свободата.

После,

успокоен и безопасен,

усмирен

в риза от непотребни страсти

свит пашкул

се питам,

и на себе си неясен:

"Ами

ако все пак

Бог

ме е чул...?"

 

1995

 


напред горе назад Обратно към: [Володя Киров][СЛОВОТО]

 

© Володя Киров. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух