напред назад Обратно към: [Володя Киров][СЛОВОТО]



Ваза


Пак сме заедно.

Мълчим.

Усмихнати изкуствено,

с търпеливи пръсти

лепим

счупената ваза на чувствата.

Трепетно я пазим

от житейските несгоди

до деня, в който

ежедневната проза,

сега някак далечна,

но

по-упорита

от самата вечност,

работлива,

непрекъсната,

поетично ни поднесе

поредното

ново пръсване.

 

1995

 


напред горе назад Обратно към: [Володя Киров][СЛОВОТО]

 

© Володя Киров. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух