напред назад Обратно към: [Володя Киров][СЛОВОТО]



Свещник


Хората знаят,

че съм старинен и ценен.

Лъскат ме

и ме ласкаят

с топли думи,

от топлина лишени

и никога не ме поставят

на безлично място,

някъде във края.

Много видял и знаещ,

днес пак съм поканен

на изискано тържество

и пак съм в центъра,

сияещ

с потъмнелия блясък

на старо сребро.

Вслушвам се

в хорската завист и глупост,

в злобата,

в притворството,

в предвзетата, суетна надутост,

които бликат

от душевните глъбини

и разговарям

на пресекулки

със свещите,

безмълвен,

нечут

от себе си дори.

Рой немирни светулки,

те край мен преминават

в някакси

напразен порив

да дарят светлината си,

за тях самите

излишна.

Едва запалени,

и се стопяват,

за да потънат

във мрака

на нищото.

Празникът свършва.

Празни са масите,

душите,

чашите.

Сита,

тълпата нанякъде

се изнася.

В тъмнината

усамотен,

неочаквано

се разридавам

горещо,

оглушен

от неистовия шум

на тишината,

потопен

в застиналите сълзи

на свещите...

 

1994

 


напред горе назад Обратно към: [Володя Киров][СЛОВОТО]

 

© Володя Киров. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух