напред назад Обратно към: [Володя Киров][СЛОВОТО]



Преживно


Преживям бавно сдъвканите спомени

за топлина, приятелство и вяра,

за две сълзи, в добри очи отронени,

за пътя към незнайна гара.

 

Потръпвам в утринната хладина

след дълга нощ на мрак и на безумие,

загледан в избледнялата луна,

напразно проблестяла в пълнолуние.

 

Задавам си извечните въпроси

защо съм тук и докога ще бъда,

преди да легна - стрък трева, в откоса

на чужди спомени и пориви пропъдени.

 

1994

 


напред горе назад Обратно към: [Володя Киров][СЛОВОТО]

 

© Володя Киров. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух