напред назад Обратно към: [Володя Киров][СЛОВОТО]



На Ирина


И все пак ти дойде.

Красиво непозната,

с топли маслинени очи,

с коси, стаили непокорен вятър

от аромат на падащи звезди.

С ръце като криле на пеперуда,

познали ласка, нежност и печал,

самотна като зимна теменуга

върху

кристално вледенен пиедестал.

...

Сега си тръгваш,

както си дошла.

Объркано красиво подредена,

спокойна като плачеща река

между бетонни брегове в зелено.

...

Притихнал стон

от приглушен акорд

на остра струна,

бодване в сърцето,

незаздравяла рана от забравен спор,

вечерен хлад,

и тишина

в сподавен шепот.

 

22.06.2000

 


напред горе назад Обратно към: [Володя Киров][СЛОВОТО]

 

© Володя Киров. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух