напред назад Обратно към: [Володя Киров][СЛОВОТО]



Трябваше да те срещна...


На Д.

 

Трябваше да те срещна...

Отдавна!

Преди докрай

         да съм изстинал

като отломък

         вкаменена лава

в поток

   от лъкатушещи страдания

сред лепкавия дим

      на миналото.

Трябваше!

Не казвай,

      че не те е имало!

Просто няма как!

Ти си била,

      но без да знаеш

в космическия мрак,

във светлината

      на изгрева и залеза,

в тревите,

    във водата,

в шума на вятъра

      и в тишината,

в изгарящия плам

      на слънцето

и в хладната усмивка на луната ...

Не казвай, че е късно!

Че утрото наднича

      през прозореца

         на твоя ден...

Че нощта навън

      за мен

мрачна тъмнина разпръсва...

Не си отивай!

Остани

   поне за миг!

Докато заблестят звездите...

И луната се усмихне...

И избледнее здрачът...

И слънцето просветне

                  с огнен лик...

 

 

Стихотворението е номинирано в конкурса за интимна лирика на Сдружение "Словото"!

 


напред горе назад Обратно към: [Володя Киров][СЛОВОТО]

 

© Володя Киров. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух