напред назад Обратно към: [Йоло Кръстев][СЛОВОТО]



Прераждане


Сън ли е? Магия ли? Потресен,

в себе си повторно се родих.

Вместо кръв – напира в пулса песен

и умира всяка клетка в стих.

В песни нося земната тревога,

бури и надежди, плач и смях.

Лея звънки сърпове – да могат

хората да жънат слънце с тях.

Пее в мен безпръстната китара

и ме буди смъртен детски вик.

Парят ме очите на Гевара –

да осъмна някъде войник.

Сън ли е? Магия ли – не зная ...

Сребърна дъга ме залюля

и препуснал развигор в безкрая,

мълчаливият ми ден запя.

 


напред горе назад Обратно към: [Йоло Кръстев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух