Обратно към: [Йоло Кръстев][СЛОВОТО]

Ако те има,

Боже, пожали ме...

Безкръстен прося

грам добро:

с анатемата

нека се спомина,

ала да не е

на легло.

В пъртина стопосочна

удари ме,

с разкъртил студовете

гръм.

Че още много пролет

в мене има,

стори добро –

капчук да съм.

Насред браздите тръпни

подкоси ме,

дъха си сетен

да им дам.

И мъж разгърден

семена да взима,

от недосялата ми

длан.

И дявол

да ме вземе

най-накрая,

дари ми

само грам добро:

не чакай

на легло да се разкая –

пред Тебе

нямам за какво.

Обратно към: [Йоло Кръстев][СЛОВОТО]