Обратно към: [Йоло Кръстев][СЛОВОТО]

Едва ли дните си

ще доживея –

кръвта ми с разриви

е заредена...

И влуднали въпроси

блъскат с нея

по слепоочията нажежени.

Защо съм?

Кой съм?

Времето къде е?

Дали съм подранил,

или е късно,

когато пулсът ми се разбеснее,

а после

заплашително прекъсне?

Не вярвам в равносметката накрая –

на старостта везните

са лъжливи.

Но миг преди да се взривя –

ще зная:

кои са мъртви

и защо

са живи!

Обратно към: [Йоло Кръстев][СЛОВОТО]