напред назад Обратно към: [50 стихотворения][Рада Панчовска][СЛОВОТО]



Всеки ден


Защото злото с много имена съвсем не е безлично.

И всеки отказ от живота, дори и в неговото име,

е упрек, който на героя опитваме се да простим.

Така от своята тревога възглавница удобна шием,

но много ли ще си помогнем, като се утешим.

 

И ако залезът ни сварва потиснати и уморени –

да не бедим деня напразно, че той за себе си сияе.

То значи някой безнаказано ни хвърля прах в очите,

когато с алчен страх земята събира в своя дом,

макар че времето и нему направи къща от звездите.

 

Но не на мерника да е, защото в яростта сме слепи.

За всеки случай не е нужно да търсим нов аршин.

И ако другояче мисли – да го виним, че не е цвете,

е все едно да се закичим с умората си примирима

и да му взимаме ума, преди да му дадем.

 


напред горе назад Обратно към: [50 стихотворения][Рада Панчовска][СЛОВОТО]

 

© Рада Панчовска. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух