напред назад Обратно към: [50 стихотворения][Рада Панчовска][СЛОВОТО]



Изисканата сдържаност на Рада Панчовска


Рада, Рада Панчовска, ми пише и чувам как звучи нейният глас, който благородно се труди да наподоби глас от моята родина, сподирен от ехото на многобройни испански камбани: камбаните на съборния храм в Сарагоса, на катедралата в Толедо, на севилската Хиралда.

Рада ми пише и виждам зад редовете на писмото печалната й усмивка, защото към Рада аз изпитвам дълбоко чувство на приятелство, което би могло и да остане чуждо за поетичното й дело: да бъда нейна приятелка тъй, сякаш не тя е написала тези стихове, които проникват в мене и ме завладяват.

Само че Рада е поетеса, една голяма поетеса, която умее да поддържа запален пламъка, в който някои от нас изгарят отвътре: „живия пламък на любовта“, както е казал през ХVІ век брат, Йоан Кръстни, най-великият от испанските поети и светци.

Винаги ме е смущавало разнообразието в творчеството на Рада – като се почне от братския призив (обикновено изразен като упрек към онези, които разстройват чувството на солидарност) и се стигне до нейните тъй редки съкровени и несподелими изповеди.

Но между тези две крайности (а аз се чувствам някак чужда на първата и се отъждествявам с последната) преминава обтегнатата нишка на една пробождаща, почти раняваща наблюдателност за толкова неща, които обикновено остават незабелязани от повечето хора. И тъкмо с това Рада ме изненадва най-много и със своята необичайност ме очарова, без ни най-малко да подценявам останалите страни на творчеството й.

Опознавах – преведена – поезията на Елисавета Багряна, Блага Димитрова, Николай Кънчев, Кирил Кадийски, Иван Теофилов, Иван Цанев, споменати тук без най-малкото намерение да се съпоставят ценности. Какво право за подобен опит мога да имам аз?

Получавах едно след друго послания с творчеството на Рада, преведено и то от самата нея на испански – запъващо се преведено в началните пратки отпреди години, – и свикнах да й правя, както тя искаше, последователни подсказки за последната редакция на някои от тези преводи. Рада казва, че това са мои преводи в сътрудничество с нея. Но в някои случаи те са само пълното ми съгласие с нейната безупречна редакция.

Рада ме помоли да подбера петдесет нейни стихотворения за едно предстоящо честване на годишнина. Но когато ми възложи това поръчение, и тя самата не е знаела дали тези стихотворения ще се издадат на български, на испански или и на двата езика едновременно. Аз мога да подбера петдесет нейни стихотворения, преведени на испански, но как бих могла да зная кои от стихотворенията, написани на български, са най-представителни за един читател от нейната родина?

И все пак не мога да излъжа Рада: от нейното вече обширно творество направих една подборка, която удвоява исканите петдесет, и я помолих от тази подборка тя да реши кои са петдесетте стихотворения, най-подходящи за онези, които могат да ги четат в оригинал. Резултатът се съдържа в страниците, които следват и за които се чувствам напълно отговорна.

Препъникамъкът на един подбор – на всеки подбор – е в това, че той винаги се прави според личния, рядко обективен вкус на подбиращия. Затова смятам, че моето задължение към Рада е да се опитам да я представя такава, каквато е, в богатото й разнообразие, отказвайки се жертвено да дам предпочитание на онези нейни стихотворения, с които – чрез превода – най-лесно се отъждествявам. Да постъпя другояче би ми изглеждало непочтено.

Преди време Рада е изповядала „колко върхови усилия се искат, / воля и самоотричания и смиреност, / за изисканата сдържаност на само ред“. И аз искам да оставя тук свидетелството на моята признателност за всички тези качества на Рада.

 

МАРИЯ ВИКТОРИЯ АТЕНСИЯ

(в превод на Анна Златкова)

 


напред горе назад Обратно към: [50 стихотворения][Рада Панчовска][СЛОВОТО]

 

© Рада Панчовска. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух