напред назад Обратно към: [50 стихотворения][Рада Панчовска][СЛОВОТО]



С протегната ръка


И времето, което дреме в ъглите ти, зид,

по който детството ни яздеше простора.

 

На двора сме – от ореха сме скрити,

като че само той е с корен да живее.

 

Не е ли онзи камък детският ми трон.

И аз от себе си съм толкова далече.

 

Местата на живота са за паметта ни

това, което слънцето е за деня.

 


напред горе назад Обратно към: [50 стихотворения][Рада Панчовска][СЛОВОТО]

 

© Рада Панчовска. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух